“Всички казаха, че това е тъжен филм. А се смяха през цялото време!” – това споделя режисьорът Светльо Драганов за реакцията на зрителите след първата прожекция на Град на мечти.
Разбираемо е – за малко повече от час тази документална продукция скицира странното, неясно положение на българите и българската идентичност днес. Разкъсана между желанието за завръщане на удобния за много социалистически режим, стремежа към западния стандарт и дълбоко вкоренените балканско-ориенталски желания. Съдбите на десетки беловласи бригадири, подпийнали хеви метъли и изрусени бъдещи поп фолк диви се срещат в един необикновен български град, Градът на мечтите – Димитровград. Драганов насочва камерата към живота и мечтите за бъдещето на заклетия комунист бай Петър, крайно антикомунистически настроения му син Серьожа, метъл ветерана Папо и бленуващата договор с Пайнер певица Симона, но зад тези обикновени хора прозират необикновено преплетените нишки на културата и историята на България през последния век.
Да, Град на мечти наистина е смешен. И тъжен. Едновременно.