Въображаемият Гранд хотел Будапеща е разположен в труднодостъпна местност в земите на измислената Република Зубровка. Действието се развива във времето между двете световни войни, но във филма всъщност се преплитат няколко времена, огледали се в няколко различни истории, които на свой ред свързват отделните персонажи едни с други. Всички те обаче започват и завършват в образа на мосю Густав Ейч (великолепен Рейф Файнс). Легендарен консиерж в легендарен хотел, приютявал мнозина интересни гости и техните тайни. Внезапната и загадъчна смърт на знатната мадам Ди (неузнаваема Тилда Суинтън) и един оставен в наследство портрет на Момче с ябълка заплитат шеметна история с множество колоритни герои.
Спомени на един европеец
Гранд хотел Будапеща е поклон пред Европа и нейната история. Визуално, филмът е вдъхновен от архива с фотолитографии на библиотеката на американския Конгрес, на които Андерсън и екипът му се натъкват, докато правят проучвания за локациите на снимките. Красиво оцветени, тези изображения ухаят на Belle Époque. Фотолитографиите са пощенски картички, но не съвсем, по-скоро са били сувенири, ръчно обагрени във вълшебни цветове. И измежду близо шест хилядите изображения в архива, Андерсън открива това на Grand Hotel Pupp в Карлсбад, Австро-Унгария, след което доукрасява историческия документ с митове и измислици, излива основите на един прекрасен нов свят. Костюмите са на Милена Канонеро (Бари Линдън, Сиянието), музиката на Александре Десплат (Речта на краля, Странният случай на Бенджамин Бътън). Сладкишите са приготвени от въображаемата Mendl’s Patisserie.
Думите на Стефан Цвайг
Гранд хотел Будапеща е и удивителният реверанс на Уес Андерсън към австрийския писател Стефан Цвайг. Защото тъкмо прочитът на Нетърпеливо сърце (1939) е повратният момент, в който се ражда идеята за този филм. В началните редове на романа на Цвайг четем – ”Който много е разказвал, ще му бъде разказвано“ и тъкмо към този принцип се е придържал Андерсън в Гранд хотел Будапеща. Впечатляващият актьорски състав изпълва картографирания от режисьора свят с цвят и живот, подобно на фотолитография.
Сладка носталгия, колективна памет, любов, семейни тайни, приятелства и налудничави взаимоотношения. И нито един предмет не е случаен. Накрая просто ни се иска да бъдем част от това тайно общество, да имаме и ние ключ от една хотелска стая, в която да ни очаква нищо друго освен най-необичайното.