Понеже не може да скрие колко е различна, както убеждава номинираният за Оскар грим, тя е приела стратегия да бъде така тиха, че да я забелязват възможно най-малко. Освен когато носът ѝ не потрепне: по мистериозен начин Тина надушва хората, които крият нещо, и никога не е обърквала трафикант или престъпник. Само един неин жест стига, за да бъдеш вкаран за обстойно претърсване. Един ден обаче през границата минава мъж, който прилича на нея, обърква обонянието ѝ за пръв път и магнетично я привлича. Това, което се случва нататък, е така странно и майсторски направено, че е жанр само по себе си. Тук са преплетени ужас, трилър, черна комедия, романтична история и фолклорна приказка, в която някой да яде сурови буболечки е най-обичайното нещо на екрана. Филмът е по разказ на Йон Айвиде Линдквист (авторът на Покани ме да вляза), а през очите на датско-иранския режисьор Али Абаси с награда Особен поглед от Кан 2018 се превръща в разказ за това какво означава да приемеш, че си човек.