Този път героинята на Къртис получава щедра пауза от 4 години, в която да се съвземе от предишния смъртоносен досег със заклетия си враг, водещ се за безследно изчезнал след поредната зловеща серия набези в Хелоиун убива. Въпреки желанието да се освободи веднъж завинаги от ужасяващата му сянка, силуетът на мъж с прогорено латексово лице и огромен касапски нож продължава да преследва Лори в кошмарите й, а както се оказва след новата вълна от насилие в Хадънфийлд, и съвсем наяве. С доволно количество препратки към първия филм, но и със собствен прочит на темата за изначално зло и отражението му върху обществото и индивида, епилогът на тази страховита сага с 44-годишна давност не разочарова нито по брой пълзящи върху гръбнака тръпки, нито откъм усещане за отдавна отлаган катарзис.