Хелоуин

Парадоксално е, че Хелоуин е сред най-разпознаваемите хорър серии, заедно с Кошмари на улица Елм и Петък 13-и – защото десетте продължения, последвали първия филм от 1978, са откровено тромави и едва ли не треторазредни. Дори амбициозният Роб Зомби не постигна много – вместо призрачна атмосфера и лазещи по гърба мравки, неговите версии предвидимо и бездарно просто преливаха от насилие и фалшива кръв. Поредицата обаче остана култова, най-вече заради оригиналния Хелоуин, който завеща елементарна, но много добре работеща основа – изнервящо тих убиец с призрачнобяла маска, поклащаща се крачка, нож в ръката и доста повече от девет живота.

Джон Карпентър, започнал тази поредица, е дори по-особен от нея. Макар че е възприеман като важна попкултурна фигура, в най-активните си години (70-те и 80-те), той режисира главно противоречиви филми. Считаните днес за култови класики Нещото, Големи неприятности в Малък Китай и Into the Mouth of Madness, преди са посрещани с присмех и са наричани "пълен боклук" и "най-омразните филми на всички времена". Първият Хелоуин несъмнено е най-важният проект на Карпентър, особено комерсиално, и той подхожда към него много внимателно – не само го режисира, но пише сценария, както и цялата нервно-електронна и наситена с простичко, но плашещо пиано музика. Впоследствие Карпентър прави саундтрака и за две от продълженията на филма, но нищо не е същото – в едното дори не се вижда бледата маска на Майърс.

След толкова провали кой би очаквал сега, 9 години след последния Хелоуин, да видим нещо смислено. 11-ият филм от поредицата обаче е единственото продължение, от което имаме нужда. Режисьорът Дейвид Грийн никога преди не е снимал хоръри, но се справя прилично, а Карпентър наглежда всичко като продуцент и отново пише страхотен саундтрак, в който отекват познатите от 1978 моменти. Намигванията към оригинала са нарочни и многобройни. Ценното е, че са и уместни: както заради музиката, така и заради Джейми Лий Къртис, която се завръща като Лори Строуд – единствената изплъзнала се на Майкъл жертва, която той пак ще се опита да убие навръх Вси Светии. Бялата маска и великанският силует на психопата отново се мяркат между къщите на заспалото градче Хадънфийлд, а това означава единствено дълбоки прорезни рани, трупове и нервно надзъртане зад всеки ъгъл. Сюжетът, естествено, е съшит с бели конци, защото важното в случая е само едно – финалният сблъсък между Майкъл и Лори, които, може да се обзаложите, ще се преследват в двуетажна къща с много стаи и скърцащи стълби. Премерено съвременен, понякога хитроумен и плашещ, друг път – повърхностен и наивен, този Хелоуин успява в най-съществената си задача: вдъхва нов живот на една поредица, която сякаш бе напълно изчерпана.