Филмът представя човек, живеещ в два свята – реалния и въображаемия, и има чувството, че е пропуснал шанса си да стане "някой велик", което го кара да предпочита да обитава въображението си като форма на терапия. В основата на филма са документални кадри, заснети от 13-годишния Олаф – страстен почитател на комиксите за Титус, Ромек и Томек, който е посещавал художника неведнъж. Преплетени са три истории – автопортрета на главния герой, историята на Полша и възприятието на твореца от останалите. Съществено място е отделено и на отношенията между Татко Хмел и дъщеря му – художничка, живееща в САЩ.