За Ане Мете Бекман и нейната майка думата „работа“ е табу. Те са свикнали с живот, изпълнен с лукс и богатство, в който работата се върши само от прислугата. Но сега изворът на пари е пресъхнал, разкошното имение го няма, и всичко, което им е останало е малък, западнал апартамент, скромната пенсия на майката и ужасяващият въпрос за това кой носи отговорността за тяхното падение.

Свикнали с живота в защитената черупка на богатството, сега те са почти изцяло оставени без средства. Все пак Ане Мете притежава едно нещо в големи количества – гняв. Гняв към майка си и починалия си баща, че не са й осигурили лесния начин на живот, към който е била привикнала в детството си.