Любо се готви за ролята на Сирано дьо Бержерак. За него това не е просто поредното превъплъщение, а мечтаната роля. Но зад кулисите неговата шпага затъва в конформизма на занаятчийството. А на премиерата ще играе друг. Лили е улисана със своите питомци в музикалната школа. Само разговорите по телефона – красиви, празнични, искрени думи прогонват сивотата на делника. Всъщност те никога не са се виждали. Запознанството име е следствие на произволно избран телефонен номер. И идва развръзката – както в пиесата на Ростан. На срещата отива приятеля на Любо – художника Боби. Любо може да каже като Сирано: "На неговите устни моя глас." Този който жъне победата, не е този, когото е обикнала Лили. Една любов е останала нереализирана, останала само в телефонната слушалка.