Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии

Петата и последна (засега) глава от антиутопичната сага Игрите на глада ни връща близо 6 десетилетия преди събитията от първия филм, съсредоточавайки се върху предисторията на пост-апокалиптичната държава Панем и ранните години на нейния тираничен президент Кориолан Сноу. Адаптиран в подчертано по-мрачен от очакваното маниер по едноименния предоговорен роман на Сюзан Колинс, Балада за пойни птици и змии ни среща с 18-годишния Сноу в момент, когато някога уважаваната му фамилия е с разклатени позиции в Капитол, а Игрите на глада тепърва се утвърждават като ефективен метод за забавление и назидание сред масите. Посочен за ментор на представителката на бедстващия Окръг 12 – Луси Грей Беърд, бъдещият деспот неохотно се захваща с наставлението ѝ, но певческият ѝ талант и умението ѝ да задържа вниманието на тълпата бързо му разкрива път към блестящо политическо бъдеще, базирано на показност и манипулации.