В Игрите на глада: Възпламеняване времето е отново бъдеще неопределено, а мястото – могъщия конгломерат Панем, обемащ по територия една процъфтяваща столица и дванайсет бедстващи окръга, държани в строго подчинение на авторитарния режим на управниците.
На пръв поглед ситуацията не се е променила много от деня, в който смелата тийнейджърка Катнис Евърдийн (прекрасната и с потъмнена коса Дженифър Лоурънс) успя да надживее съотборниците си в кървавото ежегодно състезание Игрите на глада, маскирано като гротескно телевизионно шоу за забава на белязания с извратено чувство за хумор държавен апарат. Година по-късно обаче, вдъхновени от нейния кураж и непримирима воля, потисканите маси започват да се вдигат на бунт, припознавайки момичето като свой лидер. Естествено, това автоматично я щампова като "враг номер едно" на диктатурата, а плановете за премахването й започват да се роят на ята, обединени от идеята, че ако планираш да се отървеш безнаказано от най-големия си неприятел, най-добре е да го сториш бързо, чисто и пред погледите на многомилионна аудитория.
Имаме усещането, че няма да останем разочаровани откъм пищност на кадрите, най-малкото, защото знаем, че Франсис Лоурънс, поел режисьорския пост тази година, е цар на рекламните и музикалните клипове (сериозно – портфолиото му е бъкано с мултиплатинени отличници). И като стана дума – Доналд Съдърланд и Филип Сиймур Хофман със сигурност не правят ролите на животите си тук, но сцената, в която заговорничат на високо ниво с изкусността на Макиавели, определено заслужава внимание.