Асфалтът в Холивуд е горещ, ламарините на колите – достатъчно меки, за да се огънат от хвърлен по тях боец. Поне ако го е засилил каскадьорът Клиф Бут (Брад Пит), докато чака на площадката Рик Далтън (Леонардо Ди Каприо): свръхизвестен преди уестърн актьор, който днес едва успява да спре челюстта на индустрията да го сдъвче и забрави. Клиф е не само негов дубльор в киното, а с годините и "повече от приятел, по-малко от жена" – тоест, когато не е зает да отваря на любимата си питбулка консерва храна за кучета с вкус на плъх, се грижи за Рик. Вози го насам-натам в лъскавата му ъгловата кола, попива с риза мъжките му сълзи, напива се с него при нужда или оправя антената на дребния телевизор в гигантското му имение. Самото то е толкова близо до дома на Роман Полански и жена му, актрисата Шарън Тейт (Марго Роби), че ако си отворят прозорците, може да чуеш какво слушат по радиото. Точно тук измислицата се забърква с реалността на 9 август – вечерта, в която бременната Шарън и нейни приятели са убити от последователи на Чарлс Менсън. Тарантино е наточил пълния си арсенал, за да издълбае във всеки кадър любовта си към тази ера в Холивуд и тъгата по кървавия ѝ край. Има остър и чист диалог, мишена в детайла, максимално много кадри на женски крака и здрави мъжаги, които храчат в прахта. Впрочем има ги и любимите на Тарантино Ума Търман и Брус Уилис – е, поне наполовина, когато техните дъщери се появяват за момент.