В Перник живеят Ирина, свирепо решена да оцелеят с детето им, и бащата Сашо, който е приел за свои привилегии да пие открадната от нея бира и нелегално да вади въглища от забравена в двора им мина. Когато той губи краката си при инцидент, а тя не успява да открие друга работа, обява в интернет ѝ подсказва тежка възможност – да стане сурогатна майка. Така в живота им влиза двойка от София, която започва да слага банкноти в шепите на Ирина в замяна на бебе. Хубаво и важно е, че социалният контраст тук не естетизира живота на бедните, нито показва като престъпление да имаш няколко апартамента в центъра на София (само в началото двамата по-богати са така безизразни, че губят част от човечността си). Сдържана и особена, играта на Мартина Апостолова свети насред цялата шлака, а във филма проблясват и други красиви моменти – Сашо намира сред въглищата отпечатък от листо, което погалва, преди да хвърли към печката. Историята е така построена, че липсва емоционална манипулация; разказът е деликатен и силен, макар че фитилът на надеждата едва ли ще оцелее.