С Истинският Люин Дейвис обаче режисьорите пожънаха само овации. Съвсем заслужено. Застинал в рамките на една седмица от суровата нюйоркска зима на 1961, сюжетът документира ежедневието на млад текстописец и изпълнител на фолк песни, борещ се да пробие на музикалната сцена. Преследван от неудачи и останал без пукнат грош, той прекарва всяка нощ в къщата на различен приятел, а вечер свири из неприветливите задимени клубове на Гринуич Вилидж. Ден след ден късметът упорито отбягва младия Люин Дейвис, който се скита из заснежените улици с неизменната китара на гръб и една котка, решила кой знае защо да го следва по време на мрачното му странстване. Не се подвеждайте – филмът не е биографична драма, макар че съдържа всички необходими компоненти. Мемоарите на Дейв ван Ронк (реална фигура от американската култура през 60-те) са вдъхновили сценария на братята Коен, който не впечатлява с големи обрати или остроумни диалози, а с усещането за онази специфична епоха – на поети с китари, неримувани строфи и прочувствени песни.