В Япония вярват, че тайната на вкуса му е в дървените въглища и сакето. В Нова Зеландия, за да го приготвят, копаят дупка в земята. В Монголия го пълнят с камъни в търбуха на козата. Във Филипините, докато го пекат, пият само вода и се хранят от миризмата. Навсякъде го приготвят с ръце, но оставят сърцето и душата си в него. Дори рецептата да е една, всяка ръка си има свой вкус, затова и резултатът е различен. Наричат го асадо, барбекю, шаварма, барбакоа и с още куп различни имена, но всичко се върти около огъня, защото огънят събира и сближава хората: oт скъпия японски ресторант до сирийската граница, от арменската ливада до австралийската кръчма. Това не е просто приготвена храна, а ритуал и традиция. Една ежедневна задача, която човекът е превърнал в изкуство на скара.