Източни пиеси

Четири човешки съдби между софийските улици и Истанбул, между отчаянието и любовта, омразата и надеждата.

Източни пиеси се загнездва надълбоко, там където човек е най-искрен – в сърцето. Тази полубиографична, полуизмислена история на младия Ицо (имената на част от героите са истински, а приликите с реални лица и събития не са случайни), който упорито се бори с наркоманското си минало, безотказно следва условията на метадоновата програма и върти любов със сладката си, но леко повърхностна приятелка актриса от “класа на Стефан Данаилов” – Ники, може и да ви се стори разказана просто. И това е точно така, защото как другояче да се говори за истински неща освен просто и искрено. Добре познати софийски картини се редуват с личните преживявания на героя, който, опитвайки се да избяга от себе си, ни вкарва в собствения си филм. В крайна сметка стига до старата истина, че адът е в самите нас и че ако искаме да преодолеем зависимостта си към наркотиците, страха или илюзиите, е нужно да погледнем в себе си и да се преборим с личните си демони. Най-неочаквано в момент на безпътица Ицо среща красивата туркиня Ишил, чието име дори не може да произнесе и която животът или съдбата или онова, което движи случайностите, изпраща на една обикновена софийска улица. Запознанството им е брутално. Буквално. Групичка неонацисти напада семейството на Ишил, което на път за Берлин се оказва, отново случайно, в София. В жестокото меле главно действащо лице е малкият брат на Ицо – Георги, който една идея по-късно разбира, че играта е твърде груба за него и успява да отхлаби желязната прегръдка на неподходящата приятелска среда. Всеки от героите във филма е сам със своята тъга, макар и заобиколен от други хора. Пътят на братята един към друг е труден, но с мъжкарска твърдост и неочаквана нежност двамата заговарят на езика на братството. След шеметна среща, с музика на живо и нощна разходка из София Ицо и Ишил някак магически откриват пътят към спасението. Разбира се, и любовта играе важна роля. А когато тя е налице, пътят е по-лек, а небето – по-слънчево. Освен затрогващата история, която се развива на фона на мощна агресия и нихилизъм, не е изключено да останете запленени и от необичайната визия, която Камен Калев ни предлага – на софийски пейзажи и хора, които, ако не за пръв път, то със сигурност ги виждаме по необичаен начин. Нежният глас на Андрония от Nassekomix и парчето Инжектирай ме с любов – сякаш специално писано с мисъл за този филм, поставят финалния, но особено важен щрих, без който Източни пиеси би приличал на кекс, купен от магазина – с много изкуствени подсладители и без достатъчно набухвател.