Революционер, обществен и държавен деец, член на БТЦРК, директор на пощите, телеграфите и телефоните, нихилист по занимание, царедворец по душа.

Животът му преминава в бурните десетилетия от началото на 20 век, изпълнен с политически спорове, две световни войни и множество превратности.

На 14 февруари 1947 Иван Стоянович умира. Два дни преди смъртта си той споделя с близките си: "В коктейл от злоба, завист и главно невежество ще преживеете живота си. И затова – отивайки си от този свят – ви жаля."