Казва, че е било като терапия и никога не се е чувствал по-добре в кожата си на екран, играейки пропадащата баскетболна надежда Джак Кънингам, който заглушава вътрешната си болка с алкохол и така губи и семейството си (също като Афлек, който преди 3 години заговори открито за алкохолизма и развода си). Това включване от реалността несъмнено качва емоционалната ценност на тази спортна драма, в която постепенно разбираме защо като младеж Кънингам внезапно се отказва от златното си бъдеще в баскетбола, когато като зрял мъж се завръща в своя колеж да тренира училищния отбор. Колкото по-добри стават момчетата му, толкова повече смисъл има да опита да надиграе собствените си демони – ако не е станало прекалено късно.