Информацията, че това е филм от създателите на Шрек и Кунг-фу панда е леко подвеждаща. Защото подобно сравнение би накарало зрителите да очакват безкраен низ от пародийни шеги и попкултурни препратки, каквито в този филм просто липсват. Една далеч по-добра идея какво да очаквате ще ви даде фактът, че зад Как да си дресираш дракон стоят Дийн де Блоа и Крис Сандърс, режисьори и сценаристи на симпатичната анимация Лило и Стич. Сега, както и тогава, двамата залагат по-скоро на трогателното, отколкото на смешното, и засягат теми като семейните взаимоотношения, приятелството и състраданието. Дори дизайнът на опитоменото драконче напомня изключително много за този на Стич, като един вид намигване към зрителите. 
Историята ни отвежда на населения с викинги остров Бърк, където има един основен проблем – непрестанните набези на ята дракони. Суровите северни воини закономерно са превърнали избиването на летящите рептили в свое ежедневно занимание. Единственият, който не се вписва в цялата картинка, е кльощавият младеж Хълцук, който си пада по малко по-интелектуални дейности от размахването на двуостра брадва и ежедневно позори собствения си баща – гордият вожд на викингите. Пробвайки да докаже, че не е издънката, за която всички го смятат, Хълцук опитва да убие повален дракон, но в крайна сметка доброто му сърце го тласка към сприятеляване с огнедишащото чудовище и ни отвежда към дресирането от заглавието. В резултат на това странно приятелство нашият герой успява да разплете мистерията зад драконовите нападения и дори да си намери гадже.
В крайна сметка получаваме топъл и човешки филм за цялото семейство, а като бонус към пълния набор трогателни моменти и свежия хумор идва и впечатляващата триизмерна визия.