Как прекарах лятната ваканция вероятно ще сподели същата съдба, при това не защото е лош, а защото е толкова нестандартен, че дори няма да има премиера на голям екран в САЩ. У нас, както и в разни по-свободомислещи краища на света, получаваме възможността да го гледаме, което е хубаво. Защото винаги е освежаващо да видиш алтернативна, пълна с черен хумор и бой лента, която не копира нагло Тарантино, Ричи или братя Коен. А и защото продължаваме да уважаваме Гибсън, на когото никак не му пука дали го харесват.
Как прекарах лятната ваканция ни запознава с класически Гибсънов герой – самотен, циничен, проблемен, но стаил дълбоко в себе си искрица доброта. Името му е просто Шофьорa, а престъпната му кариера го вкарва в Ел Пуеблито – съчетание между затвор и крайно неуспешен социален експеримент. Мястото, впрочем, е съвсем истинско и е построено през 1956, а идеята е на затворниците да се предостави нещо като миниград, в който те могат дори да живеят заедно със семейството си. Естествено, Ел Пуеблито не само че не превъзпитава престъпниците, но и се превръща в едно затворено общество, водено от своите смъртоносни правила.
Следват груби шеги, още по-грубо насилие и едно нестандартно приятелство, което може би ще изкупи греховете на Шофьора.