Засега ситуацията изглежда донякъде комична – кой ли не си е мечтал поне веднъж за същото. После обаче виждаме как се е стигнало дотам в история за родители, които продават наркотици в затвора, пият посред ден, заспиват със запалена цигара на дивана, връзват бебета с мръсни парцали, за да не пакостят, и продават 11-годишната си дъщеря за булка на хазяина. Детайлите в този разказ са точни като жило в безизходната атмосфера, от която сърцето ти се подува в гърлото с всяка минута. Самият Заин обаче не е изстрадало ангелче с прашно лице, а бясна фурия, която протестира срещу живота със звучни и непреводими псувни (на които арабският език е особено богат), дребни кражби и мечти за по-добро бъдеще, за което би направил всичко. Той бяга от вкъщи, налага се да се грижи за чуждо бебе, останало само, и попада в затвора. Играта на Заин в тази негова първа роля е без пропуск – някои части от историята идват леко мелодраматични, но момчето умее да изтръгва сълзи и само с поглед.