Природните картини са вплетени в почти непрекъсната поредица от труд и молитва, илюстрирайки ритмичната връзка между човека и природата, като по този начин намекват за рая, за който всички копнеем в дълбините на душите си. Но перлата на този великолепен византийски пейзаж се явяват самите монаси, чиято топлина и самобитност бяха запечатани с отварянето на завесата, криеща ежедневието им, където всеки има своите радости, надежди и слабости.