Британският режисьор Матю Вон има кратка, но качествена филмография. Дебютът му Лейър Кейк е едно от малкото алтернативни криминалета с комедиен привкус, които предлагат нещо ново, без да копират Бойл, Тарантино и Ричи. Ще го запомним и с факта, че точно в този филм Дениъл Крейг за първи път демонстрира Бонд потенциал. Другият филм на Вон е романтичното фентъзи Звезден прах, предлагащо безкрайно различна от толкиновите клишета за елфи и джуджета приказна история. Пък и е трудно човек да забрави Де Ниро като пиратски капитан с хомосексуални наклонности. Творчески озаглавеният Шут в г*за е третият филм на Матю и, следвайки традицията, британецът отново ни предлага изненадваща гледна точка спрямо нещо познато, каквото е комиксовият жанр. Филмът ни запознава с Дейв Лизевски (Арън Джонсън), най-обикновен гимназист със скучен живот, чиято любов към комиксите събужда у него желанието да стане супергерой, който се бори със злото. Уловката в случая е, че нашият човек не разполага с никакви свръхестествени сили, но понякога най-важен е ентусиазмът. В хода на нелепите си приключения той се среща с други маскирани отмъстители, сред които Татенцето (Никълъс Кейдж) и 11-годишната му агресивна дъщеричка, чийто благ, супергероичен псевдоним е Тупалката (Клои Мориц). В крайна сметка пишман героите ще трябва да обединят сили, за да се справят със съвсем истинска и доста зловеща престъпна организация, водена от наркобарона Франк Д’Амико (Марк Стронг).
Шут в г*за е изключително забавен и очарователно кретенски в най-добрия възможен смисъл на думата (ако за вас думата кретенски няма добър възможен смисъл, по-добре стойте настрана от този филм). Всичко това обаче идва със задължителното уточнение, че въпреки малолетните актьори филмът по никакъв начин не може да мине за детски и предлага кръв, насилие, лош език и сексуални закачки в количества, които биха могли да притеснят дори и Тарантино. Ако не сте сред свенливите, препоръчваме да гледате без колебание.