70-годишният Кольо Широков отива на събрание, на което ще държи реч и по пътя е обзет от спомени за своя живот – от деня, в който е станал кмет на селото (веднага след девети септември 1944) до пенсионирането му.  Оказва се, че цялото си лично време Кольо е пропилял в работа и политика, а последната дори не го вълнува.