Като структурира историята около 24 книги, взети от Просперо в изгнание (измислени от режисьора, те касаят водата, космологията, порнографията, руините, адът, музиката и т.н.), той изразява мистериозното познание, нужно на Просперо, за да постигне магическото си отмъщение. Представяйки херцога като "създател" на останалите персонажи и техните реплики, той го изравнява с Барда, придавайки на пиесата модернистично измерение. Филмът служи не просто като почит към наближаващия край на славната кариера на актьора Джон Гилгуд (86-годишен по време на снимките), но и като демонстрация как новите технологии развиват потенциала на киното.