За жалост, въпреки видимите усилия да изпълни задачата си, филмът на Валери Милев (в сътрудничество с американски продуценти) не успява да надхвърли нивото на треторазряден DVD формат по всички показатели. Наясно сме, че филмите с полуразложени и ненаситни за човешка плът твари обикновено не блестят с дълбочина на характерите, но все пак съществуват класики като Нощта на живите мъртви, 28 дни по-късно и дори ако щете сериала Живите мъртви, които дават основание да говорим за образци в това подразделение на киното.
Тук, уви, случаят не е такъв. Откриваме слабост още в самата предпоставка за появата на ходещите мъртъвци. Оказва се, че причината е пазено в тайна биохимично оръжие от Втората световна война, което погрешка е активирано в българска военна база 70 години след създаването си. Последствията, естествено са катастрофални и почти цялото налично население (което без изключение живее в панелки и се придвижва с москвичи), е превърнато в разкапваща се сган. На заразата устояват малцина, сред които капитана от американските специални части Джон Макгейхи и военния доктор Ана Бенет, които се борят за оцеляването си със зъби, нокти и калашници. Неравното (и като операторска работа) действие се люшка мжду епизодите със зомби атаки и своеволията на корумпираните главнокомандващи, виновни за кървавия хаос. Изобщо, клишетата преминават едно в друго чак до самия предвидимо безнадежден финал, подозрително намирисващ на продължение.