Кошмарно татенце

Актьорските избори на Робърт де Ниро от последните години ни напомнят култовата откриваща сцена на Идиотският триъгълник, в която група модели се учат как да позират спрямо сериозността на марката, която представят: усмихнато и безгрижно за евтин и широкодостъпен бранд като H&M и с намръщено презрение за хай енд етикет като Balenciaga. Сега заменете първия с лековатите холивудски комедии, на които бившият „разгневен бик“ стана дежурно лице от 2000 насам, а втория – с най-новите филми на Мартин Скорсезе, където все още прозират класата и духът на стария Де Ниро, и ще разберете за какво говорим. Кошмарно татенце без съмнение спада към H&M-графата на творческата му биография, обличайки го в досадния стереотип (и яркия анцуг) на италиански имигрант, очакващ сгоден момент да засрами някой роднина пред възможно най-голяма група хора. Е, роднината се оказва синът му, а поводът за всеобщо смущение – уикендът с безбожно богатото семейство на неговата бъдеща годеница, по време на който наблюдаваме: а) културен сблъсък, б) заравяне на труп и в) дежа-вю на Запознай се с нашите.