И Космополис изглежда като единственият правилен избор за младия Патинсън – тежък, изискан, мрачен, сюрреалистичен, полуфантастичен, драматичен филм, тоталната противоположност на така лесния Здрач. Продукцията е стъпила на здрава основа – романа на Дон Делило, който пък е един от големите съвременни американски писатели, отличаван няколко пъти с Пулицър и ред други отличия. За сценария и режисурата пък се е погрижил друг специалист – Дейвид Кроненбърг, човек, който не би взел случаен актьор за сложната главна роля в една сложна киноистория. Впрочем, критиката побърза да похвали представянето на Патинсън, което наистина е удивително уверено и кохерентно – напомня повече на вглъбен в ролята си актьор в солоспектакъл, отколкото на тийн идол.
Космическият град всъщност е един имагинерен, съвсем леко футуристичен Манхатан, препълнен с коли и треперещ под мощния напор на антикапиталистически и антиконсуматорски протести – преповторение на началото на световната криза, която започна преди няколко години. В оборудвана като космически кораб лимузина из града снове Ерик Паркър (Патинсън) – милиардер, заинтересован най-вече от собственото си здраве, собственото си сексуално желание, съвсем леко разтревожен за изчезващите му в кризата пари, но пък ужасно притеснен от лошата си прическа. Ерик наблюдава света от своята подвижна крепост – с уплаха, надменност и неразбиране. Среща любовници, лекари, приятели, своята любима, своите служители и бодигардове, води напрегнат, многосмислов, абсурдистки и изпълнен с неясни послания диалог с тях.
Подгответе се за един доста театрален като постановка, мрачен като атмосфера и труден за пълно разбиране, но пък адски приятен за ценители на високото изкуство филм.