Вече загубихме следата на Котарака в чизми и не без срам признаваме, че филмчета като Шрек запратиха Шарл Перо да събира прах на полицата с книги. Шрек, разбира се, беше толкова смешен (особено в началото), че нямахме търпение да се появят продълженията, за да видим отново “онази” аниме физиономия на Пух. Сега Пух – да, да, става въпрос за Котарака – идва на голям екран, за да ни опресни паметта относно произхода си и съвсем да ни обърка приказките.
Dreamworks отново разчитат сериозно на хумор за възрастни и изключителна, почти съвършена триизмерна картина. Последното е особено важно, защото тази анимация е с мащабна визия и би било грехота да не й се даде заслуженото. Имаме нещо като анимиран уестърн с латино привкус и много бързо действие. Извън чудесните рисунки пък историята съдържа препратки, които са си откровено за възрастни.
Котаракът носи клеймото на крадец от миналото си, а настоящето го среща с двама герои, които ще го поведат по пътя към изчистване на репутацията му. Въпросните двама са Хъмпти Дъмпти, приятел на Пух от детството, и Кити – нещо средно между фаталната котка и идеалната крадла. Целта на задругата е да тръгне по петите на злите Джак и Джил, които са откраднали магическите бобени зърна от користна подбуда. Въпреки не особено ясните мотиви на яйцеглавия Хъмпти Александър Дъмпти, котаракът се включва в плана, защото все пак накрая ги очаква златна гъска. Дотогава обаче някой ще бъде много лошо котенце.