Направо е удивително как Уан успява да разработи една и съща тема отново и отново, при това без тя да ни става твърде досадна или предвидима. Първо се захвана със сагатa Убийствен пъзел, разработвайки десетки неразрешими логически загадки и още толкова жестоки начини за умиране в рамките на един къс филм и три пълнометражни. В последните години обаче остави на други режисьори разказите за доктор Крамър и неговите последователи, насочвайки се към по-стандартния и точно заради това – по-труден жанр на готическите ужаси със задължителните изплашени до смърт семейства, скърцащи дъски в къщите и призрачни жени в бяло, прелитащи ниско над земята.
На практика Коварен капан и появилият се по-рано тази година Заклинанието имат толкова близки сюжети, че лесно можете да се объркате. Добавете към това и главната роля (и в трите филма!) на Патрик Уилсън и нещата стават още по-трудни. Едва ли обаче близостта в сюжетите ще ви лиши от хорър удоволствието – използвайки изпитани трикове плюс всичко, което новите технологии могат да му осигурят, Уан прави филмите си изключително ефектни и гарантирано забавни за феновете на жанра.
Много е препоръчително да преговорите какво се случи във филма от 2011, защото Коварен капан 2 започва точно там, където свърши първата част. Джош Ламбърт (Уилсън) и жена му Рене (Роуз Бърн) тъкмо са си отдъхнали от борбата със съществото, настанило се в тялото на малкия им син Далтън (Тай Симпкинс). За да върнат семейното спокойствие и да избягат далече от лошите спомени, те дори се местят в нова къща, която (напук на добрите им намерения!) ще се окаже сцена на още по-страшни и потенциално смъртоносни събития. Защото всъщност нито малкият Далтън е спасен, нито пък родителите му са в безопасност – още от първия ден в къщата започват да се местят предмети, да се тряскат врати, пианото свири смътно позната мелодия, а силуетът на жена в бяла рокля може да бъде зърнат да се промъква тихо зад ъгъла… Нещата са много, много сложни, прескачат години напред и назад, преминават в различни измерения – изобщо, забавата е пълна.