След 21-годишна раздяла Антонио Бандерас се завърна при любимия си някога режисьор Педро Алмодовар, с когото направиха така чудесните Матадор, Жени на ръба на нервна криза и Ела, завържи ме. И трябва да признаем, това бе от полза и за двамата. Алмодовар получава най-точния актьор за нелеката главна роля, а Бандерас участва във вероятно най-смисления си филм от доста време насам.
Въпреки че сценарият е базиран най-вече на Тарантула от Тиери Жонке, първата асоциация, която зрителят прави при сблъсъка с Кожата, в която живея, е Франкенщайн на Мери Шели. Разбира се, тук английската готическа тоналност е заменена с меките пастелни цветове на Средиземноморието, а и развитието на историята е точно обратното. Защото веднага след краткия триумф на съзиданието доктор Франкенщайн намразва своето чудовище и бяга от него, а главният герой във филма на Алмодовар – доктор Роберт Ледгард (Бандерс), се оказва болезнено, психопатично обсебен от идеята за модификацията, пълното преобразуване и подобряване на човешкото тяло. Животът на този изтъкнат лекар е низ от нерадостни събития – първо красивата му жена, в която е безумно влюбен забягва с дребен престъпник и получава ужасяващи изгаряния в автомобилна катастрофа. Фанатичният Ледгард обаче с месеци стои до леглото й, твърдо решен, че тя ще живее. Съпругата му оцелява, но се самоубива само миг след като съзира отражението на обезобразените си черти. Няколко години след нея психически обременената от случилото се негова дъщеря Норма преживява ужасяващ първи сексуален контакт, полудява напълно и също слага край на живота си. И без това мрачният Ледгард пристъпва към най-крайната си идея, с което пък слага начало на истинската завръзка на филма.
Лекият хорър момент е очевиден и търсен, но в крайно сметка печатът на Алмодовар върху Кожата, в която живея, е значително по-важен. Това е поредната странна и страстна продукция на испанския режисьор – в нея освен засуканата и на моменти крайно нереалистична история, ще откриете тънък психологизъм, драма, почти комедийни моменти, горящи страсти (сексуални, но не само), както и поне два неочаквани обрата.
Оригинално заглавие: La Piel que habito
Език: испански
Превод: с български субтитри
Жанр: драма, трилър
Испания, 2011, 120’
Реж.: Педро Алмодовар
по романа Тарантула от Тиери Жонке
С: Антонио Бандерас, Елена Аная, Мариса Паредес
Език: испански
Превод: с български субтитри
Жанр: драма, трилър
Испания, 2011, 120’
Реж.: Педро Алмодовар
по романа Тарантула от Тиери Жонке
С: Антонио Бандерас, Елена Аная, Мариса Паредес
Новият филм на Алмодовар е изпълнен с драми, които разбиват границите на перверзността и правдоподобността. Кожата, в която живея е може би най-мрачният му сюжет и въпреки това в него има красота.