Въпреки всичките “едно наум”, Крадецът на книги е по-скоро добър, приказно-драматичен филм, който успява едновременно да изглежда класно, но и да хлътне дълбоко в тежките клишета, които се появяват при разкази за Третия Райх.
Вниманието ни почти постоянно е съсредоточено в красивите, умни очи на малката Лисел (Софи Нелис), която открива смисъла на думите семейство и книги, а по-късно разбира и за най-лошите неща в света като преследване и омраза. Разбира се, това не е соло спектакъл и има достатъчно друго, което да задоволи почитателите на доброто кино. Макар че последните едва ли ще нарекат филма шедьовър.