Заслугата е на трима мъже: Силвестър Сталоун, който внесе нужната мъдрост и мекота в застарелия Роки; Майкъл Б. Джордан, който вкара харизма в сина на неговия мъртъв приятел Аполо Крийд – Адонис; и непопулярния преди Райън Куглар, който ги режисира така, че изстреля и филма, и себе си в киното тежка категория (следващият му проект беше марвелският хищник Черната пантера). Една от тези три опори липсва във филма сега (сниман е от независимия Стивън Кейпъл) и това леко отслабва крошето му, но не се притеснявайте – историята е силна. Още една легенда се завръща и това е Долф Лундгрен като Иван Драго – украинецът, убил на ринга Аполо Крийд и изкаран от играта от Роки. Синът му Виктор се появява точно когато шампионът Адонис чувства как му липсват предизвикателства на ринга. Нататък е ясно – двамата млади боксьори ще се вкопчат един в друг между въжетата с взаимен глад за отмъщение, докато старите съперници ги нахъсват от ъгъла. Хубаво е, че боят има и подплата – темата син-баща, която отеква като ехо от гонг през цялото време.