Единайсет острова са обградени от 600 000 кв.м розов плат. Това е едновременно тригодишен труд, художествено произведение, политическа драма, всичко примесено с два други паралелни проекта – опаковането на Пон Ньоф в Париж и това на Райхстага в Берлин.
Във филма Кристо казва: "Повечето артисти се надяват, че произведенията им ще останат сто години, дори хиляди. Но моите проекти са чисти поетични жестове, като дъги, които се появяват и после изчезват. Те са ултимативната временност: влизам в едно пространство и го променям, за да накарам хората да се пренаредят спрямо него, да преоткрият сетивата си. После си тръгвам. Всичко, което искам от тях, е да изпитат удоволствие, да се изненадат."