Гледаш и неизбежно запомняш. Случаят с Къщата на сенките е нещо различно – тук жанровата характеристика се люшка между психотрилъра и драмата, но феновете на Писък или Шесто чувство може да останат неприятно изненадани.
Издателят Уил Атентън напуска работата си в Ню Йорк и се премества заедно със семейството си в голяма къща в Кънектикът. Всичко е абсолютна семейна идилия, докато една от дъщерите му не започва да вижда тъмни фигури зад прозореца, а съпругата му не открива мистериозни надписи под боята на стените. Оказва се, че преди пет години в къщата е извършено брутално убийство на майка и двете й дъщери, като предполагаем извършител е главата на семейството. Само тази информация може да даде силен тласък на въображението ви и да разгадаете сюжета без особени затруднения.
Все пак не можем да не отбележим чудесната екранна химия между наскоро задомените в истинския живот Даниъл Крейг и Рейчъл Уайз, както и незаслужено краткото участие на Наоми Уотс. Интересът към историята не се дължи толкова на някакви съществени обрати или съспенс, а по-скоро на актьорските усилия и приятната кинематография. Но колкото и да се радваме, че най-сексапилният Бонд не се задържа за дълго в амплоато на каубой в уестърн с извънземни, все пак щеше да е доста по-разумно, ако неговият талант, а и този на колегите му във филма, беше използван по-ефективно.