Тук и двамата вече са в дядова възраст, така че местим поглед нагоре по семейното дърво и виждаме Сиджей – внучката, която е откъсната от слънчевата ферма в провинцията от своята нестабилна и подпийваща вино по светло майка. Случва се тъкмо преди Бейли да умре, но всеки знае, че това не е краят: следващата му инкарнация – Моли, намира подрастващата Сиджей в Чикаго, а по-следващата – Макс, отива при вече младата жена в Ню Йорк. Все така по книгите на Брус Камерън, филмът захапва голямо парче време и е претоварен със събития, но тонът му остава лек и в най-мрачните моменти. Даже прекалено лек – дълбочината не отива по-далеч от върха на муцуната, през чиито влажни очи следим историята за порастване в трудна среда (от която са откъснати например страниците за депресия и хранителни разстройства от книгите). Все пак това е филм за прераждащо се куче – ако чакате нещо повече от милион шеги за ако и милион мили реакции, достойни за гиф, вероятно ще го намерите в някой друг живот.