Отдавнашните обитатели Реджи, Уилфрид и вечно забравящата Сисили са редовни посетители на годишния концерт в чест на рождения ден на Верди. Ненадейно се появява старата тръпка на Реджи – Джийн. И без друго крехкото равновесие в групата е заплашено от неразрешени проблеми между двамата, както и от примадонските прищевки на Джийн. Роналд Харууд (носител на Оскар за Пианистът) е написал изключително забавен текст, който пресъздава играта на ръба между самоувереността и несигурността на тези възрастни артисти. Хофман успява да се докаже като умел режисьор на актьори, изтръгвайки великолепни изпълнения от ансамбъла и позволявайки реалния им иконичен статут да подкладе филмовите емоции до пълно удоволствие.