"Пионерски лагер от средата на 50-те години на миналия век. Фанфари, детски възторг в сянката на култа към личността. Между Димана и Тодор пламват първите трепети на любовта, но се появяват и първите нравствени деформации. След 10 години героите отново се срещат на студентска бригада. Оформя се любовен триъгълник между Тодор – надежден кариерист, пионерската ръководителка Вихра и Димана, която единствена е успяла да съхрани себе си. Единственият изход за нея е бягството – свободата без брегове, но и без надежда за спасение. Вихра е останала на нивото на фанатичен пазител на мъртвородени идеали, които я довеждат до умопомрачение." Енциклопедия Българско кино, София, 2000