Разбира се, Led Zeppelin са една от групите в жанра, но пък определението ”най-велика рок група” също им подхожда, дори доста. Причините са немалко. В основата на всичко са смелите, иновативни композиции на Плант, Пейдж и Джоунс, които спокойно боравят със суров американски тъжовен блус, изкования във Великобритания шумен китарен звук, европейска народна музика и източни мотиви. Важно е и излъчването на бандата, в което свой дан имат както сексапилът на русокосия Плант, така и мистичната персона на Пейдж и дивият, първичен барабанист Бонъм. Но има и друго – легендата Led Zeppelin е жива и потентна, защото никога не е била компрометирана. Групата приключва кариерата си почти неочаквано – през 1980, без слаб албум, в пика на тяхната слава, веднага след нелепата смърт на Джон Бонъм. За разлика от Black Sabbath, Rainbow, The Rolling Stones и хиляди други, реюниън няма. Няма и концерти. Освен един.
Последният полет
През 80-те и 90-те е имало и немалко опити тримата оцелели членове на бандата да бъдат събрани за общ лайв или дори турне, моментът обаче идва през 2007, когато се организира концерт в памет на починалия година по-рано шеф на Atlantic Records Ахмет Ертегюн. На събитието в лондонската O2 Arena свирят големи хора като Кийт Емерсън от Emerson, Lake & Palmer, Пол Роджърс, Паоло Нутини, Rhythm Kings и Foreigner, но основната атракция са именно Led Zeppelin. Новините предизвикват огромен, наистина огромен интерес – билетите изчезват за секунди, като от опиталите се да закупят свой пас един милион души, по-малко от 20 хиляди успяват. Някъде там, сред щастливците, са и Дейв Грол от Nirvana и Foo Fighters, Дейвид Гилмор от Pink Floyd, братята Галахър от Oasis, Наоми Кемпбъл, Парис Хилтън и дори датският принц Фредерик.
Концертът
На режисьора Дик Карътърс и неговия екип се пада нелеката задача да уловят най-важното от рокенрол празненството в O2 Arena. А то е истинско, диво, мистично и носталгично – всичко, което може да бъде очаквано от концерт с подобен заряд. Зад барабаните е синът на Джон Бонъм – Джейсън, който се справя наистина отлично в рок концерта на живота си. Плант, Пейдж и Джоунс пък стоят толкова уверено на сцената, сякаш са свирили заедно всеки ден от последните 30 години – техническото изпълнение е перфектно, вокалите са силни (не същите като през 70-те, но различни по правилния начин), а нелеката подборка на парчетата е чудесна. В Led Zeppelin: Celebration Day ще чуете единственото изпълнение на Stairway to Heaven от 1979 насам, както и мачкащо емоционалните No Quarter, Good Times Bad Times и The Song Remains the Same, както и задължителната епика Kashmir.
На практика Celebration Day е стандартен запис на нестандартно велик концерт, което прави запознаването/преживяването му почни задължителни.
