Континенталният дрейф от заглавието на новата серия, не особено изненадващо, е дело на катерицата Скрат, която предизвиква катаклизъм, докато преследва бленувания си жълъд. Раздробяването на суперконтинента Пангея заварва централното трио пишман-приключенци върху леден блок, който морските вълни отнасят все по-далеч от семействата и приятелите им. Мани, Сид и Диего са твърдо решени да се завърнат у дома, но пътят дотам определено не е лек. Съдбата ги сблъсква последователно с миризливата и заядлива баба на Сид, както и с банда кръвожадни пирати, предвождани от орангутана капитан Гът (все още ни е трудно да преценим кой от двата сблъсъка е по-опасен, но бабата май води с едни гърди). Освен това, след четири филма сценаристите са се смилили над самотника Диего и стрелата на Амур най-сетне поразява и неговото саблезъбско сърце при появата на неустоимата тигрица Шира.
Принципът, че когато нещо не е счупено, не бива да се поправя, и плътното следване на познатата формула води след себе си основно позитиви, защото Ледена епоха: Континентален дрейф носи уютното усещане за нова среща със стари познайници. Нещо, което е изключително важно за филм, изграден около идеята за силата на приятелството. А истината е, че след толкова много време наистина започнахме да гледаме на Мани, Сид и Диего като на стари приятели – знаем им номерата, знаем, че пак ще се забъркат в някоя каша, която не е особено различна от предходната, но си ги обичаме въпреки – а може би и именно заради това.
Като малък подарък приемаме и факта, че прожекцията на новата Ледена епоха е предшествена от прожекция на късометражния The Longest Daycare с много симпатичното участие на Маги Симпсън (от Семейство Симпсън, разбира се).
