Въпреки че двамата сякаш говорят на различни езици, Джорджо прави всичко по силите си, за да общува със своя син. Тито е в обкръжението на своята групичка от приятели, всички момчета – някои твърде високи, други твърде пълни или прекалено слаби. Те рушат, цапат, обръщат всичко с главата надолу, лъжат, бягат и… миришат лошо. Прекарват времето си "залепени" един за друг – от училище на дивана, от дивана на училище, докато в живота на Тито не нахлува Аличе (Илария Брузадели). Новата съученичка, която кара Тито да открие любовта, преобръща досегашния живот на приятелите и накрая сякаш и взаимоотношенията с родителите се подобряват. Ентусиазмът обаче няма да трае дълго, тъй като миналото на Аличе е донякъде свързано с това на Джорджо. Баща и син – два противоположни свята в непрестанен сблъсък.