Преди да кажем каквото и да било за Лешникотрошачката 3D, трябва да отбележим, че този филм не бива да се сравнява с балета на Чайковски. Модерната приказка е бегло базирана върху оригиналната история и са запазени само отделни сюжетни линии, така че е добре да се подготвите за нещо неочаквано.

Всъщност Андрей Кончаловски отдавна подготвя филмирането на класическата коледна приказка. За заснемането є се спира на почти изцяло американски състав, който да се превъплъти в аристократично семейство от миналия век. Малката Ел Фанинг (наскоро я гледахме и в Супер 8), която е не по-малко добра от известната си сестра Дакота, играе Мери (в балета – Клара) и пасва чудесно на ретро романтичната атмосфера на филма. Друга силна черта на Лешникотрошачката 3D е съчетанието на сценография, грим и костюми, а това личи особено добре в декора на царството на плъховете. Новаторство е проявено в дизайна на куклите, сред които има човек-маймуна и чернокож барабанчик. Принцът лешникотрошачка обаче е точно такъв, какъвто си го представяме – със смело сърце и без излишен ретуш по дървеното му телце.

Историята започва в една коледна нощ, когато родителите на Мери и Макс ги оставят заедно с чичо им Албърт у дома. Неговият подарък за тях е огромна къща за кукли, естествено – заедно с обитателите є. Любимец на Мери става Лешникотрошачът, който всъщност е омагьосан принц (а и във всички останали играчки се крият съвсем истински хора). Задачата на принца е да освободи своите поданици от магията на Цар Плъх – зъл гений, който изгаря всички играчки, застанали на пътя му. Мери е решена на всичко, за да помогне на новия си приятел. Дори да вярва в невероятното. Лешникотрошачката е изпипана откъм ефекти и преливаща от адреналин красива киноприказка за не така балетната борба между доброто и злото.