Американецът Пол Фийг (показал колко обича дамските сюжети с Шаферки и Шпиони) обаче я превръща в пуканки с карамел – свръхкалорично, вредно удоволствие, което не можеш да не изядеш до края. Дотогава на екрана действително се случват една кофа лепкави неща, които стават все по-абсурдни с разплитането на загадката около изчезналата и/или мъртва Емили (Блейк Лайвли), докато филмът омесва тръпката на Не казвай сбогом с хапки комедия. Последните идват от Стефани (Ана Кендрик) – самотна майка, която се облича като манекен в универсален магазин, има влог, за да готви гуакамоле пред света и е първа на всяко училищно събитие на хлапето си, но последна по социален живот. Докато не среща Емили – блестяща и непропукваема като шилак жена със спиращи каданса костюми по поръчка, готина работа, огромна хладна къща, горещ съпруг и син, когото кара на училище с поршето си. През ретроспекции и видеопостове постепенно разбираме що за приятелство се е споило между тези две вселени и защо е рано да вярваме на Емили, когато казва, че тя е опасната. Най-сладкото? Няма да отгатнете финала, дори това да е защото логиката отдавна е напуснала местопрестъплението.