Когато при поредната бомбардировка родителите й са убити, а домът им – разрушен, бащата на Борис я кани да живее у тях. Там живее и Марк, пианист и братовчед на Борис, който започва неприкрито да я ухажва. Живеейки с чувството, че най-хубавите й години отлитат, откраднати от войната, Вероника се съгласява да се омъжи за него. Скоро обаче открива, че любовта на Марк е непостоянна, и разбира грешката си. Отчаянието й е толкова голямо, че би се хвърлила под влака, но на релсите пред връхлитащата машина си играе дете. Тя го грабва и го спасява. Започва да живее с надеждата, че Борис ще й прости. Краят на войната идва. Борис обаче е останал завинаги на бойното поле.
"За съветското кино Летят жерави е начало на обновление, на ново отношение към действителността и към преживяванията на обикновените хора. Филмът не е само разказ за една прекършена любов, а творба, в която личната драма е част от голямата трагедия на народа."
 
Награди:
Златна палма, Кан, 1958