Към 1976 Бергман е заменил уклона си към мистериозното и неясното със суров, неразкрасен реализъм и Лице срещу лице смело се опитва да изследва подсъзнателното, за да илюстрира вътрешната криза на героинята. Непоколебимата отдаденост както на режисьора, така и на Улман провокират гравитационно поле, на което е трудно да се устои.

Майкъл Аткинсън, сп. Sight & Sound