Историята идва на кино за втори път (след филма от 1990), но сега Нилс Арден Оплев (режисирал шведската версия на Момичето с драконовата татуировка) вкарва още повече спиращи пулса моменти, докато групата си играе на руска рулетка с живота. Общата команда е "спри сърцето ми и след една минута ме съживи", а залогът започва да се покачва с увеличаващото се време, в което се държат безжизнени, за да стигнат до "никой не се е връщал от това". Още по-любопитно се оказва с какво се връща – скоро "страничните ефекти" от експеримента буквално оживяват и тръгват след студентите. Те тук сами си го търсят, но на границата между халюцинация и реалност върху ръба на седалките на нас ни се иска едно – линията на сърцето винаги да е начупена, за да държи кошмарите зад себе си.