Още с излизането през 2004 на едноименния роман на режисьора и сценарист Димитър Коцев–Шошо започнахме да се ослушваме за съвсем логичното продължение на аферата с Лора – пълнометражен филм. Около седем години по-късно, след няколко отхвърляния за национално субсидиране, с почти приятелски бюджет и фотоапарат Canon 7D, превъзходно сниманият и лишен от всякакви грандиозни балкански капани филм ни чака в киносалона. (Не)очакваните елементи са налице – свеж хумор, лафчета, които не стоят изрецитирано и абсурдна атмосфера, която държи очите ни широко отворени до края.
Историята – здраво стъпила на книгата – от първия кадър ни понася в бесния ритъм на младата и секси Лора, която редува плуването в света на бизнеса с потапянето до дълбините на нощния живот. Поредното получаване на два обикновени пакета с две тайнствени зарчета – всяко с еднакъв брой числа от всички страни, изпратени от добрия й приятел Гладкия, взривяват сладкото живуркане на героинята. Само за ден посоката рязко се променя – Лора напуска скандално работа, среща самотен странник, който я преследва и се впуска в почти крими маратон от точка А до точка Б из града в желанито си да се защити от мистичната прокоба, тегнеща над зарчетата. Лора от сутрин до вечер много прилича на филм, в който самите ние всекидневно играем – всички се лутаме в джунглата на желанията, мечтите и свръхамбициозните проекти, придружени от добри приятели и понякога озоваващи се в нелепи ситуации.
Актьорският подбор също е свеж – зарядът на Миленита идеално пасва на ролята на Лора, Димо Алексиев (тук зам. министър на икономиката) е изтупал познатия ни секси имидж, а Христо Петков (Гладкия) и Мартен Роберто виждаме в нова светлина.
Неподправено симпатичен и лек, Лора от сутрин до вечер е истинско инди явление за съв­ре­менното българско кино. Браво, Шошо!