Когато направи световната си премиера на 3 март по случай 108-ия рожден ден на доктор Зюс, новата версия на приказката за мустакатото горско същество бързо се превърна в един от хитовете на годината. Лоракс се задържа на челно място в боксофис класацията на САЩ и задмина с лекота считаните за сигурни финансови шампиони Проектът Х и Джон Картър: Между два свята. Причината най-вероятно е, че отвъд модерната опаковка на Лоракс се крие една класическа, приятно старомодна и умерено поучителна приказка. Тук липсват всякакви опити за нагнетяване на драматизъм (В небето), вмъкване на скрити майтапи, които само възрастните ще схванат (Шрек) или визуални фокуси, каквито биха подхождали повече на Терънс Малик, отколкото на детска анимация (Весели крачета 2). Лоракс не се опитва да бъде нещо, което не е – очарователно приказен е, персонажите са ярки и шантави, шегите са първосигнални, визията е ужасно пъстра, а самият филм е зареден с огромни дози заразителен позитивизъм.
Историята ни захвърля в едно високотехнологично бъдеще, където стъклото и стоманата са изместили природата и повечето хора са виждали растение единствено на картинка. Само дето голямата мечта на младата Одри е именно да види истинско дърво. Междувременно голямата мечта на еквивалентно младия Тед е да спечели сърцето на Одри, така че хлапакът е готов на всичко, за да изпълни желанието й. Пътят към първата целувка обаче определено не е лесен – Тед трябва да се впусне в опасно пътешествие, за да открие киселото, но добродушно същество Лоракс, да научи какво се е случило с горите и да върне зеленината в своя свят.