Несъмнено е трудно, дори малко опасно да се захванеш с преработка на класически филм като Лошият лейтенант на Абел Ферара. При появата си през 1972 разказът за обсебено от алкохол, наркотици и сексуални фантазии ченге, което твърде често прекрачва границите на морала, а и на закона, предизвиква шумен отзвук, а това се оказва и един от най-силните филми в кариерата на Харви Кайтел. Съвсем наясно с какво се захваща, Вернер Херцог е подходил радикално – доверил се е на сценарий, който взема само основното от оригиналния, добавил е дори повече наркотици и улични лафове, един голям актьор в главната роля (Кейдж) и още няколко прилични артисти за цвят (Вал Килмър, Ева Мендес, Xzibit). На Никълъс Кейдж по принцип му отиват трагично-нервозни персонажи, затова се превъплъщава безпроблемно в Терънс Макдона – героичен и съвестен служител на закона, който неочаквано преминава на тъмната страна, почва да прекалява с коката, мръсните пари и секса. Не му се разминава без проблеми, заплахи и кърваво вземане-даване с престъпния свят, но на Макдона това видимо му харесва – той се хили съвсем нелогично и с почти истерична настървеност ускорява спускането си в дебрите на лудостта. Напрежението и майсторството може и да не са съвсем на нивото на оригинала, но и през 2009 Лошият лейтенант си заслужава парите.