В режисьорския си дебют Love.net Илиян Джевелеков предлага пиперливо-забавен и порочен коктейл от нелепи онлайн свалки, истински лъжи, изневери и повторно откриване на истинската любов. Как да не ни хареса?
Както самият Джевелеков сподели преди седмица в интервю за Програмата, “Основното е, че Love.net е тотално съвременен. Действието се развива сега, няма ретроспекции.” А това дава на филма едно съвсем друго усещане, до голяма степен нехарактерно за иначе добрите, но натоварени с тегобата на Желязната завеса и труден демократичен преход филми като Стъпки в пясъка и TILT. Тук съвсем нарочно липсват панелки и хладилници Мраз, а действието се развива в обзаведени с вкус апартаменти, на питие в симпатичния Park Bar (тук прекръстен на Smoker’s), в английската конюшня-звукозаписно студио на Джон Лоутън и Мик Бокс и още по-често – онлайн, на територията на поне три от най-популярните български сайтове за запознанство.
Вероятно подлъгани от леко провокативния трейлър, доста хора предположиха, че основната дума в този филм ще бъде секс. Вместо това, в пълно съответствие със заглавието, сюжетът се върти около вечната тема за любовта – от първите ученически трепети и хихикания, през изпепеляващата страст на младостта, чак до угасналата любов, търсеща своя нов пламък. Има и секс, и смях, дори и малко житейска драма, всичко това премерено и смесено стилно в един изключително лек за гледане филм.

Love.net ползва добре познатия похват с няколко паралелно развиващи се истории, всяка от които обаче има повече или по-малко ясни допирни точки с останалите. Така съдбите, желанията и чувствата на един пробивен и отдаден на професията си журналист (Захари Бахаров), палава художничка, която понякога прави секс (за пари?) (Диляна Попова), отчужден от жена си хирург (Христо Шопов), отчаяна от хладния си съпруг жена (Лилия Маравиля), самотна и объркана майка (Койна Русева), не по-малко обърканата й дъщеря (Лора Чешмеджиева), млада фенка на класическия рок (Диана Добрева) и поостарял рок гуру (Джон Лоутън) се оказват вплетени и променени от великата интернет мрежа. Love.net не отправя морални послания, нито пък си позволява да съди така симпатичните в своите несъвършенства герои, оставяйки това удоволствие изцяло за зрителя. Вероятно точно заради това спестява често преднамереното в други филми чувство за тежък драматизъм и вместо това ни предлага достатъчно игриви истории, за да излезем доволни от киносалона.