Режисиран от актрисата Забу Брайтман и младата аниматорка Елеа Губе-Мевелек, филмът преобразява пясъците и руините на Кабул в почти импресионистичен акварелен пейзаж, от който струи живот, нежност и тъга. Лястовиците на Кабул не демонизира исляма сам по себе си, а по-скоро привлича вниманието ни към факта, че едно сравнително модерно общество (каквото, ако погледнем снимки от този период, ще се убедим, е било афганистанското преди идването на талибаните) може с лекота да направи голяма крачка назад в резултат на определени геополитически обстоятелства.